22.12.2018 г., 6:14 ч.

Зима... 

  Поезия
1258 9 12

Обидите убиват. И напразно
опитвам се да залича следите
от всеки камък, хвърлен най-омразно,
с целта да затъмни искрата в дните.
Обидите са болка. И прорязват
последното ми късче от любов.
Светът ни е морално гнила язва.
Това ли бе последният ми зов?

 

Обидите раняват. И не мога
да паля обич в суха, гневна зима.
Мечтая за частички топъл огън.
Дали човечността в света я има?
Навярно спрях да дишам. И да раждам,
откъсната от първи детски смях.
И всеки спомен тайно ме разяжда.
Дали да бъда жива съумях?

 

Докосвам се. Обидите пробиват
най-живите ми капчици живот.
Поне съм честна. Слабите убиват,
превръщат този ден във анекдот.
Поне живея. В милион посоки.
И въпреки обидите... летя!
Издигам се и грея. Нависоко...
и всяка зима ще разпролетя.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно. Радвам се, че попаднах тук.
  • Красиво, силно и оптимистично въпреки болката.
  • Хубаво!
  • Написано с душевна болка стихо,харесах и хъса и тръпката в него!
  • Великолепен, искрен стих! Аплодисменти!
  • Безкрайно ви благодаря за милите думи, стоплихте ме в една студена сутрин. Изпращам ви летни прегръдки и пожелания за вдъхновение! 🌹
  • Когато болката побеждава злобата!
  • Хубаво е, Лу Лу! Аз имам стихотворения, Ех, тая Злоба - обидите, агресията, злобата, това е стаена в хората болка! Изродена болка! Поздравявам те за творбата!
  • Искрено написано.
  • Хубаво е! Финалът!
  • Браво, бе Лулу! Браво ти!
    (имаш безкрайно симпатичен ник)
    Предай на героинята си да не спира...!
  • Хареса ми смисълът на творбата. А зимата не е постоянен сезон в душевността на хората... Поздравления!
Предложения
: ??:??