Зима...
Обидите убиват. И напразно
опитвам се да залича следите
от всеки камък, хвърлен най-омразно,
с целта да затъмни искрата в дните.
Обидите са болка. И прорязват
последното ми късче от любов.
Светът ни е морално гнила язва.
Това ли бе последният ми зов?
Обидите раняват. И не мога
да паля обич в суха, гневна зима.
Мечтая за частички топъл огън.
Дали човечността в света я има?
Навярно спрях да дишам. И да раждам,
откъсната от първи детски смях.
И всеки спомен тайно ме разяжда.
Дали да бъда жива съумях?
Докосвам се. Обидите пробиват
най-живите ми капчици живот.
Поне съм честна. Слабите убиват,
превръщат този ден във анекдот.
Поне живея. В милион посоки.
И въпреки обидите... летя!
Издигам се и грея. Нависоко...
и всяка зима ще разпролетя.
Свързани произведения
Comments
-
Прекрасно. Радвам се, че попаднах тук.
-
Красиво, силно и оптимистично въпреки болката.
-
Хубаво!
-
Написано с душевна болка стихо,харесах и хъса и тръпката в него!
-
Великолепен, искрен стих! Аплодисменти!
-
Безкрайно ви благодаря за милите думи, стоплихте ме в една студена сутрин. Изпращам ви летни прегръдки и пожелания за вдъхновение! 🌹
-
Когато болката побеждава злобата!
-
Хубаво е, Лу Лу! Аз имам стихотворения, Ех, тая Злоба - обидите, агресията, злобата, това е стаена в хората болка! Изродена болка! Поздравявам те за творбата!
-
Искрено написано.
-
Хубаво е! Финалът!
-
Браво, бе Лулу! Браво ти!
(имаш безкрайно симпатичен ник)
Предай на героинята си да не спира...! -
Хареса ми смисълът на творбата. А зимата не е постоянен сезон в душевността на хората... Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
