Зима
Тя дойде с тихи стъпки през нощта,
като видение в съня надникна,
покри със пухкав сняг града
и вятърът кристален се усмихна.
Рисува по прозорците икони
и в трепетната белота се скрива,
нежни думи пак светът отрони
и старо вино в чашите разлива.
Денят студен е , но и красив,
светлината изглежда като прошка,
в преспите спотайва се страхлив,
споменът за отминалата болка.
Зимна приказка очите ми докосва
и сякаш за миг притихва света,
всяка снежинка пътеки тропосва
щастлива по тях да вървя!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
