Зима
Тя дойде с тихи стъпки през нощта,
като видение в съня надникна,
покри със пухкав сняг града
и вятърът кристален се усмихна.
Рисува по прозорците икони
и в трепетната белота се скрива,
нежни думи пак светът отрони
и старо вино в чашите разлива.
Денят студен е , но и красив,
светлината изглежда като прошка,
в преспите спотайва се страхлив,
споменът за отминалата болка.
Зимна приказка очите ми докосва
и сякаш за миг притихва света,
всяка снежинка пътеки тропосва
щастлива по тях да вървя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
