20 окт. 2010 г., 13:12

Зимата на вашето доволство 

  Поэзия » Другая
973 0 3

 

ЗИМАТА НА ВАШЕТО ДОВОЛСТВО

 

 

Къде са ви белите ризи, момчета?

Не изтъкаха за тях платно Пенелопите.

Късо им беше времето –

между пелени, пране и чинии

не връщаха от прага женихите.

Не ви дочакаха, милите.  

И защо да ви чакат, щом вие

по пътя нагоре зациклихте

между Харибда и Сцила

и не ви трябваше  вярност и милост?

Къде са ви ботушите кралимарковски?

Големи ви бяха. Не ви прилягаха.

Останаха в тинята из бардаците.

С дяволи на върха на иглата

играхте на Мефистофели.

Вие бяхте измислени,

те – истински.

Кладяха огъня под казаните

с клоните за вашите копия.

Варяха ракия.

Вързани в задни дворове,

окуцяха конете ви, хвърковатите,

недохранени с огън и вяра.

Пияни от женски сълзи и илюзии,

от високото на обрулени хълмове

гледахте суетнята на мравките.

И ги презирахте.

Но чакахте техния гняв –

да прегризе веригите, дето ви стягат.

Вярно четяхте историята, момчета,

но… не я пишехте.

Великаните останаха живи.

Не бяха вятърни мелници –

бяха истински човекоядци.

Днес градят своите крепости,

със сламки смучат кръвта ни

и срамна история пишат.

А вие на прага на своята зима,

по царски голи и боси,

на сухо в стари заслони,

доволни пушите Viktory

и броите… виктории.

И ви стига.

 

 

 

 

 

© Агата Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??