Зимата на вашето доволство
ЗИМАТА НА ВАШЕТО ДОВОЛСТВО
Къде са ви белите ризи, момчета?
Не изтъкаха за тях платно Пенелопите.
Късо им беше времето –
между пелени, пране и чинии
не връщаха от прага женихите.
Не ви дочакаха, милите.
И защо да ви чакат, щом вие
по пътя нагоре зациклихте
между Харибда и Сцила
и не ви трябваше вярност и милост?
Къде са ви ботушите кралимарковски?
Големи ви бяха. Не ви прилягаха.
Останаха в тинята из бардаците.
С дяволи на върха на иглата
играхте на Мефистофели.
Вие бяхте измислени,
те – истински.
Кладяха огъня под казаните
с клоните за вашите копия.
Варяха ракия.
Вързани в задни дворове,
окуцяха конете ви, хвърковатите,
недохранени с огън и вяра.
Пияни от женски сълзи и илюзии,
от високото на обрулени хълмове
гледахте суетнята на мравките.
И ги презирахте.
Но чакахте техния гняв –
да прегризе веригите, дето ви стягат.
Вярно четяхте историята, момчета,
но… не я пишехте.
Великаните останаха живи.
Не бяха вятърни мелници –
бяха истински човекоядци.
Днес градят своите крепости,
със сламки смучат кръвта ни
и срамна история пишат.
А вие на прага на своята зима,
по царски голи и боси,
на сухо в стари заслони,
доволни пушите Viktory
и броите… виктории.
И ви стига.
© Агата All rights reserved.
