Студът се намръщи
и грабна торбата.
Излезе от вкъщи
и хоп - във гората.
Снежинки извади,
с ръка ги зарони.
Наръси ливади
и сребърни клони.
Ели и брезички -
украси ги в бяло.
Наоколо всичко
зави в одеяло.
На бистра речица
сложи леден капак.
Пързалка дечицата
да имат там пак.
Чудесна картина
и волни игри
и тази година
студът подари!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Все права защищены
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
