yotovava (Валентина Йотова)
2630 22207
17 мая 2024 г., 18:07  

Зимен сън 

  Поэзия
177 2 8

ЗИМЕН СЪН

 

В мразовитата зима, когато снегът вихри грива –

сякаш бяла вълна над нивя и смълчани къщя,

в кристали сребристи – синове на природата дива,

бесни атове шестват из тихите мои цветя.

 

И далечният грохот от бързи и смели копита

откънтява в съня ми и скоквам – вдън тъмни зари.

До постелята свита, мълча – и не смея да питам

кой ли мъкне на гръб мях с мъгла, натежала до взрив.

 

Накъде е потеглил в бездънни, коварни забои?

Вест ли носи? Спасителен лек ли? Или армаган?

Подпечатан ли свитък? Или е преследван разбойник?

Или грохнал изгнаник, из друмища чужди пилян?

 

Колко изгреви трябва – несретни, на път да посреща?

И защо не се кротне – смирен пред животеца клет?

И да бъде скъперник на дните – добри или грешни,

дето Бог е броил – и не им е потърсил отчет?

 

Ала зная, че отговор няма – и вече не диря.

И натирвам душата си – нека скитори навън! –

из потайните дебри, които прикрил е Всемирът,

приютили за обич човеци след зимния сън.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??