28 апр. 2021 г., 00:31

Зимна граматика (по време на стихописане)

1K 0 1

 

 

Думите, с които ме обличаш,

не са ми даже далечни роднини,

нито бегло копие на случайни познати.

Откакто познавам зимата ти,

всяка дума се втурва да стане лавина.

Трупам думи със минуси и значения празни,

искам топлите думи и думи на радост.

А през зимата някак нахлуват на пориви

ветровитите думи и от камък отронени.

Шепот минава и ме сродява бездарно,

нямам близки роднини с тези думи отляво.

Лед се чупи наоколо и на дъх не ме стига.

Губя думи за тебе, макар че не искам.

Синоними се сипят (от нерви оголени),

растат до припадък и едно главоболие.

Редуват се слаб епитет с тавтология

и в зимния кадър, все още престорени,

се мъдрят думи бездетни до думи… без корени.

И на мене сърдити, тръгват думи намусени

да попитат поетите от какво имат нужда.

Затова по роднински, сдобрявам принудена,

този чайник от врява с тази пара от…глупости.

И от болното гърло мед не капе на рими,

тези думи са ничии и не са ми роднини…

Всяка зима настъпва по един грип …от стихове

и добре, че накрая идва пролет спасителна:

сродява, възражда думи от сричките.

Още вярвам в истории, които свършват с обичане.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Ганчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравей, Мария. Намирам стиховете ти за много интересни и готини. Тук има само едно нещо, което на мен ми идва в повече, макар че е нарочно и то е многото повторения на “думи”.
    Иначе готина идея и реализация и като цяло с удоволствие чета.
    Не приемай това като критика, субективно е и просто споделям.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...