Думите, с които ме обличаш,
не са ми даже далечни роднини,
нито бегло копие на случайни познати.
Откакто познавам зимата ти,
всяка дума се втурва да стане лавина.
Трупам думи със минуси и значения празни,
искам топлите думи и думи на радост.
А през зимата някак нахлуват на пориви
ветровитите думи и от камък отронени.
Шепот минава и ме сродява бездарно,
нямам близки роднини с тези думи отляво.
Лед се чупи наоколо и на дъх не ме стига. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up