9 нояб. 2025 г., 17:44

Зимна картина

174 0 0

Януарска нощ.
Луната осветява пътя на тихия вятър.
Той танцува, на моменти реже като нож.
Някой скита, търси свойто кътче на земята..

Облечен леко, с бутилка в ръка.
Студът беше негов приятел.
Човекът се носеше просто така,
А нощта го обгръщаше в свойте обятия.

Захвана песен..
Звездите, сякаш, в него се вторачиха.
Гласът не беше хич чудесен,
дори и гаргите уплашено заграчиха.

Песента не беше тъжна,
усмивката на 'просяка' изгря
И мигом стопли се земята,
на свой ред сгуши се нощта.

Героят ни видял бе всичко -
добро и зло в безкрайни дни.
От грешките си беше се научил
И болката си стискаше в зъби.

Живееше със демоните свои,
до един ги бе опитомил,
Отдавна свикнал сам да си се бори
За чуждото невежество - простил.

-Опитах да мина на пряко,
Стената обаче ме спря.
За успеха, знай от мен, братко -
коридор тъмен и после врата.

Тъй малко думи изрече,
но всичко във тях се събра
Пък после "до утре" ми каза
И сля се отново с нощта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Великов Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...