Nov 9, 2025, 5:44 PM

Зимна картина

173 0 0

Януарска нощ.
Луната осветява пътя на тихия вятър.
Той танцува, на моменти реже като нож.
Някой скита, търси свойто кътче на земята..

Облечен леко, с бутилка в ръка.
Студът беше негов приятел.
Човекът се носеше просто така,
А нощта го обгръщаше в свойте обятия.

Захвана песен..
Звездите, сякаш, в него се вторачиха.
Гласът не беше хич чудесен,
дори и гаргите уплашено заграчиха.

Песента не беше тъжна,
усмивката на 'просяка' изгря
И мигом стопли се земята,
на свой ред сгуши се нощта.

Героят ни видял бе всичко -
добро и зло в безкрайни дни.
От грешките си беше се научил
И болката си стискаше в зъби.

Живееше със демоните свои,
до един ги бе опитомил,
Отдавна свикнал сам да си се бори
За чуждото невежество - простил.

-Опитах да мина на пряко,
Стената обаче ме спря.
За успеха, знай от мен, братко -
коридор тъмен и после врата.

Тъй малко думи изрече,
но всичко във тях се събра
Пък после "до утре" ми каза
И сля се отново с нощта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Великов All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...