Зимна картина

Януарска нощ.
Луната осветява пътя на тихия вятър.
Той танцува, на моменти реже като нож.
Някой скита, търси свойто кътче на земята..

Облечен леко, с бутилка в ръка.
Студът беше негов приятел.
Човекът се носеше просто така,
А нощта го обгръщаше в свойте обятия.

Захвана песен..
Звездите, сякаш, в него се вторачиха.
Гласът не беше хич чудесен,
дори и гаргите уплашено заграчиха.

Песента не беше тъжна,
усмивката на 'просяка' изгря
И мигом стопли се земята,
на свой ред сгуши се нощта.

Героят ни видял бе всичко -
добро и зло в безкрайни дни.
От грешките си беше се научил
И болката си стискаше в зъби.

Живееше със демоните свои,
до един ги бе опитомил,
Отдавна свикнал сам да си се бори
За чуждото невежество - простил.

-Опитах да мина на пряко,
Стената обаче ме спря.
За успеха, знай от мен, братко -
коридор тъмен и после врата.

Тъй малко думи изрече,
но всичко във тях се събра
Пък после "до утре" ми каза
И сля се отново с нощта!