Зимна приказка
Зимна приказка
Студът окова неусетно стъклата с вълшебни, блестящи цветя.
Сниши се небето да сгрее в прегръдката облачна сънна земя
под приказна снежна премяна, обшита с пайети искрящо сребро.
Лудешки се вихри неспирно снегът в пируети на бяло танго.
Пулсиращо в такта на снежна вихрушка, сърцето ми радостно пее.
С очи, устремени далеч към безкрая, след волния вятър се рея
в пъртините зимни на летни мечти, запрепускали към апогея
на твоя дух огнен. Същинска най-малка снежинка, аз нека изтлея
съдбовно сред пламъка в миг тъй красив - ослепителен, паметен, шеметен...
на зимното сбъдване. Слели последния дъх, неподвластни на времето,
летим пак в безкрайния танц на нирвана, пренесли мечтата бленувана
с неземното щастие в приказка за любовта ни – наяве сънувана.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвети Йорданова Все права защищены
