26.01.2012 г., 9:59 ч.

Зимна приказка 

  Поезия » Любовна
1331 0 17


                            Зимна приказка



Студът окова неусетно стъклата с вълшебни, блестящи цветя.

Сниши се небето да сгрее в прегръдката облачна сънна земя

под приказна снежна премяна, обшита с пайети искрящо сребро.

Лудешки се вихри неспирно снегът в пируети на бяло танго.

 

Пулсиращо в такта на снежна вихрушка, сърцето ми радостно пее.

С очи, устремени далеч към безкрая, след  волния вятър се рея

в пъртините зимни на летни мечти, запрепускали към апогея

на твоя дух огнен. Същинска най-малка снежинка, аз нека изтлея

 

съдбовно сред пламъка в миг тъй красив - ослепителен, паметен, шеметен...

на зимното сбъдване. Слели последния дъх,  неподвластни на времето,

летим пак в безкрайния танц на нирвана, пренесли мечтата бленувана

с неземното щастие в приказка за любовта ни – наяве сънувана.

 


 

© Цвети Йорданова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??