20 февр. 2010 г., 19:19

Зимна приказка

1.1K 0 3

Зимна приказка плете се вън,

сняг се сипе като сребърни дантели.

Господ Бог сънува своя сън,

бяло одеяло стели.

 

 

Там се сгушва заек бял

и лисица си показва рижата муцуна,

вятърът току е спрял

своята фъртуна.

 

 

Тази картина си остава в моята глава

като сребърен печат,

искам да я обявя

аз за спомен свят.

 

 

И, когато дойде пролетта,

този спомен свят да съживя

и полека-лека със дъха си млад

аз леда да разтопя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Недева Недева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...