20.02.2010 г., 19:19

Зимна приказка

1.1K 0 3

Зимна приказка плете се вън,

сняг се сипе като сребърни дантели.

Господ Бог сънува своя сън,

бяло одеяло стели.

 

 

Там се сгушва заек бял

и лисица си показва рижата муцуна,

вятърът току е спрял

своята фъртуна.

 

 

Тази картина си остава в моята глава

като сребърен печат,

искам да я обявя

аз за спомен свят.

 

 

И, когато дойде пролетта,

този спомен свят да съживя

и полека-лека със дъха си млад

аз леда да разтопя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Недева Недева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...