20.02.2010 г., 19:19

Зимна приказка

1.1K 0 3

Зимна приказка плете се вън,

сняг се сипе като сребърни дантели.

Господ Бог сънува своя сън,

бяло одеяло стели.

 

 

Там се сгушва заек бял

и лисица си показва рижата муцуна,

вятърът току е спрял

своята фъртуна.

 

 

Тази картина си остава в моята глава

като сребърен печат,

искам да я обявя

аз за спомен свят.

 

 

И, когато дойде пролетта,

този спомен свят да съживя

и полека-лека със дъха си млад

аз леда да разтопя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Недева Недева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...