Зимна приказка плете се вън,
сняг се сипе като сребърни дантели.
Господ Бог сънува своя сън,
бяло одеяло стели.
Там се сгушва заек бял
и лисица си показва рижата муцуна,
вятърът току е спрял
своята фъртуна.
Тази картина си остава в моята глава
като сребърен печат,
искам да я обявя
аз за спомен свят.
И, когато дойде пролетта,
този спомен свят да съживя
и полека-лека със дъха си млад
аз леда да разтопя.
© Ралица Недева Недева Всички права запазени