Зимна приказка плете се вън,
сняг се сипе като сребърни дантели.
Господ Бог сънува своя сън,
бяло одеяло стели.
Там се сгушва заек бял
и лисица си показва рижата муцуна,
вятърът току е спрял
своята фъртуна.
Тази картина си остава в моята глава
като сребърен печат,
искам да я обявя
аз за спомен свят.
И, когато дойде пролетта,
този спомен свят да съживя
и полека-лека със дъха си млад
аз леда да разтопя.
© Ралица Недева Недева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
