Зимна приказка плете се вън,
сняг се сипе като сребърни дантели.
Господ Бог сънува своя сън,
бяло одеяло стели.
Там се сгушва заек бял
и лисица си показва рижата муцуна,
вятърът току е спрял
своята фъртуна.
Тази картина си остава в моята глава
като сребърен печат,
искам да я обявя
аз за спомен свят.
И, когато дойде пролетта,
този спомен свят да съживя
и полека-лека със дъха си млад
аз леда да разтопя.
© Ралица Недева Недева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
