Зимна свещ
ЗИМНА СВЕЩ
Опира всичко до смъртта –
защото тя е неизбежна.
Щом хлопвам външната врата –
излишно е да бъда нежна.
Страстта, която с мен си пил –
в кръвта отдавна е попила.
А пролетният хлорофил –
пилян с невероятна сила.
Догаря късата ми свещ
и пламъчето ѝ прощално
просъсква в зимния бъртвеж
на бръснещата прага хала.
И аз ще стана шепа прах –
ще спя до корен на тревичка.
Докрай платила своя грях –
безумството да те обичам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
