19 сент. 2020 г., 16:09  

Зимна свещ 

  Поэзия » Любовная
501 5 12

ЗИМНА СВЕЩ

 

Опира всичко до смъртта –

защото тя е неизбежна.

Щом хлопвам външната врата –

излишно е да бъда нежна.

 

Страстта, която с мен си пил –

в кръвта отдавна е попила.

А пролетният хлорофил –

пилян с невероятна сила.

 

Догаря късата ми свещ

и пламъчето ѝ прощално

просъсква в зимния бъртвеж

на бръснещата прага хала.

 

И аз ще стана шепа прах –

ще спя до корен на тревичка.

Докрай платила своя грях –

безумството да те обичам.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??