ЗИМНА СВЕЩ
Опира всичко до смъртта –
защото тя е неизбежна.
Щом хлопвам външната врата –
излишно е да бъда нежна.
Страстта, която с мен си пил –
в кръвта отдавна е попила.
А пролетният хлорофил –
пилян с невероятна сила.
Догаря късата ми свещ
и пламъчето ѝ прощално
просъсква в зимния бъртвеж ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.