Зимна топлина

16 дек. 2007 г., 20:13

Поэзия » Другая

848 0 2

Зимна топлина

Топят се снежинки във чисти очи,

изгарят, горките, в безкрайна тъма.

Протегнала пръсти - докосвам снега,

усещам в дланта си разтопенатa вода.

Били са свободни в небето и те -

блестящи, изящни - кристална вода!

Земята корава възпира ги тя -

снежинките нежни безмълвно изчезват.

Мелодия на Коледна песен звънти -

проблясват за миг неизгорели снежинки,

а техният допир с топлината кънти -

напомня, че вече са само прашинки.

Смразяваща лава от снежен конвой,

застинали редом една върху друга,

обрисували чувствено странен покой -

снежинките - те отлетяха към Юга!