16.12.2007 г., 20:13

Зимна топлина

1.1K 0 2
           Зимна топлина

 

Топят се снежинки във чисти очи,

изгарят, горките, в безкрайна тъма.

Протегнала пръсти - докосвам снега,

усещам в дланта си разтопенатa вода.

 

Били са свободни в небето и те -

блестящи, изящни - кристална вода!

Земята корава възпира ги тя -

снежинките нежни безмълвно изчезват.

 

Мелодия на Коледна песен звънти -

проблясват за миг неизгорели снежинки,

а техният допир с топлината кънти -

напомня, че вече са само прашинки.

 

Смразяваща лава от снежен конвой,

застинали редом една върху друга,

обрисували чувствено странен покой -

снежинките - те отлетяха към Юга!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бианка Тошева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...