Топят се снежинки във чисти очи,
изгарят, горките, в безкрайна тъма.
Протегнала пръсти - докосвам снега,
усещам в дланта си разтопенатa вода.
Били са свободни в небето и те -
блестящи, изящни - кристална вода!
Земята корава възпира ги тя -
снежинките нежни безмълвно изчезват.
Мелодия на Коледна песен звънти -
проблясват за миг неизгорели снежинки,
а техният допир с топлината кънти -
напомня, че вече са само прашинки.
Смразяваща лава от снежен конвой,
застинали редом една върху друга,
обрисували чувствено странен покой -
снежинките - те отлетяха към Юга!
© Бианка Тошева Всички права запазени