Dec 16, 2007, 8:13 PM

Зимна топлина

  Poetry » Other
1.1K 0 2
           Зимна топлина

 

Топят се снежинки във чисти очи,

изгарят, горките, в безкрайна тъма.

Протегнала пръсти - докосвам снега,

усещам в дланта си разтопенатa вода.

 

Били са свободни в небето и те -

блестящи, изящни - кристална вода!

Земята корава възпира ги тя -

снежинките нежни безмълвно изчезват.

 

Мелодия на Коледна песен звънти -

проблясват за миг неизгорели снежинки,

а техният допир с топлината кънти -

напомня, че вече са само прашинки.

 

Смразяваща лава от снежен конвой,

застинали редом една върху друга,

обрисували чувствено странен покой -

снежинките - те отлетяха към Юга!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бианка Тошева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...