20 мар. 2025 г., 08:58

Зимна вечер

339 0 0

Пухкав кадифен снежец се сипва

от мрачното затихващо небе,

изкрящо бял - блестящ,

като бистра река под лунна светлина. 

 

Хората протягат ръце - ,,искам и аз"

от тоз бял снежец в шепи да заграбя,

снегът обаче невидим, недостижим се оказва,

затрупва единствено копнежа в душата. 

 

Зимната вечер извисила се е вече

и запълнила е с тишина изгубения град,

снегът се сипе и по земята трупа,

цветята покрити, животните скрити...

 

На сутринта - ярка вечна звезда огрява 

затрупалия сняг, силен пронизващ лъч

отразява се от нежните преспи и 

хармония се в атмосферата издига. 

 

Светлината е вече факт... 

Няма и следа от преднощната зимна вечер...

Слънцето снегът топи, цветята оживяват и прозорците на къщите се широко разтварят...

Сутрин е! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктор Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...