Пухкав кадифен снежец се сипва
от мрачното затихващо небе,
изкрящо бял - блестящ,
като бистра река под лунна светлина.
Хората протягат ръце - ,,искам и аз"
от тоз бял снежец в шепи да заграбя,
снегът обаче невидим, недостижим се оказва,
затрупва единствено копнежа в душата.
Зимната вечер извисила се е вече
и запълнила е с тишина изгубения град,
снегът се сипе и по земята трупа,
цветята покрити, животните скрити... ...