Зимна вечер

Пухкав кадифен снежец се сипва

от мрачното затихващо небе,

изкрящо бял - блестящ,

като бистра река под лунна светлина. 

Хората протягат ръце - ,,искам и аз"

от тоз бял снежец в шепи да заграбя,

снегът обаче невидим, недостижим се оказва,

затрупва единствено копнежа в душата. 

Зимната вечер извисила се е вече

и запълнила е с тишина изгубения град,

снегът се сипе и по земята трупа,

цветята покрити, животните скрити...

На сутринта - ярка вечна звезда огрява 

затрупалия сняг, силен пронизващ лъч

отразява се от нежните преспи и 

хармония се в атмосферата издига. 

Светлината е вече факт... 

Няма и следа от преднощната зимна вечер...

Слънцето снегът топи, цветята оживяват и прозорците на къщите се широко разтварят...

Сутрин е!