12 нояб. 2007 г., 09:26

Зимни мисли

1.5K 0 33

 

                                   

                                   От Витоша мъгла се стеле

                                   и попива тежко във града.

                                   Бели мисли - снежни и студени,

                                   политат в белотата на снега.

 

                                   Някъде е топло и уютно,

                                   а другаде е тъмнина и студ.

                                   Без да пита никой и за нищо,

                                   снежна зимата е вече тук.

 

                                   Ръка самотна и саката проси

                                   чужда милост, малко топлина.

                                   Уж е бяла, бяла зима, а вали тъга.

                                   Над града се стели черна белота.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...