От Витоша мъгла се стеле
и попива тежко във града.
Бели мисли - снежни и студени,
политат в белотата на снега.
Някъде е топло и уютно,
а другаде е тъмнина и студ.
Без да пита никой и за нищо,
снежна зимата е вече тук.
Ръка самотна и саката проси
чужда милост, малко топлина.
Уж е бяла, бяла зима, а вали тъга.
Над града се стели черна белота.
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
