От Витоша мъгла се стеле
и попива тежко във града.
Бели мисли - снежни и студени,
политат в белотата на снега.
Някъде е топло и уютно,
а другаде е тъмнина и студ.
Без да пита никой и за нищо,
снежна зимата е вече тук.
Ръка самотна и саката проси
чужда милост, малко топлина.
Уж е бяла, бяла зима, а вали тъга.
Над града се стели черна белота.
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
