От Витоша мъгла се стеле
и попива тежко във града.
Бели мисли - снежни и студени,
политат в белотата на снега.
Някъде е топло и уютно,
а другаде е тъмнина и студ.
Без да пита никой и за нищо,
снежна зимата е вече тук.
Ръка самотна и саката проси
чужда милост, малко топлина.
Уж е бяла, бяла зима, а вали тъга.
Над града се стели черна белота.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени