12.11.2007 г., 9:26

Зимни мисли

1.5K 0 33

 

                                   

                                   От Витоша мъгла се стеле

                                   и попива тежко във града.

                                   Бели мисли - снежни и студени,

                                   политат в белотата на снега.

 

                                   Някъде е топло и уютно,

                                   а другаде е тъмнина и студ.

                                   Без да пита никой и за нищо,

                                   снежна зимата е вече тук.

 

                                   Ръка самотна и саката проси

                                   чужда милост, малко топлина.

                                   Уж е бяла, бяла зима, а вали тъга.

                                   Над града се стели черна белота.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...