12 янв. 2012 г., 23:48

Зимнина

778 0 1

Зимнина

 

Запретнахме ръкави  със жена ми

и ние да направим "зимнина",

да създадем запаси не големи,

да имаме през зимата храна.

 

Садихме и копахме зеленчуци.

Треперихме  през лятото  за тях.

Обвързвахме ги  със колнуци.

Аз цяло лято с грижите не спрях.

 

Днес дворът ни е пълен със домати.

И краставици в дъното растат.

И сочни дини Господ ни изпрати.

Асмите трябва да се оберат.

 

От плод и ябълките  натежаха.

Подпирам ги, от зло да ги спася.

А тиквите ни  така наедряха,

че аз за показ взех да ги глася!

 

Човек когато в двора си посява,

през есента ще може да бере...

Аз знам - без нищо нещо не се дава...

Туй трябва всеки  да го разбере!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...