Зимнина
Запретнахме ръкави със жена ми
и ние да направим "зимнина",
да създадем запаси не големи,
да имаме през зимата храна.
Садихме и копахме зеленчуци.
Треперихме през лятото за тях.
Обвързвахме ги със колнуци.
Аз цяло лято с грижите не спрях.
Днес дворът ни е пълен със домати.
И краставици в дъното растат.
И сочни дини Господ ни изпрати.
Асмите трябва да се оберат.
От плод и ябълките натежаха.
Подпирам ги, от зло да ги спася.
А тиквите ни така наедряха,
че аз за показ взех да ги глася!
Човек когато в двора си посява,
през есента ще може да бере...
Аз знам - без нищо нещо не се дава...
Туй трябва всеки да го разбере!
© Христо Славов Все права защищены