Jan 12, 2012, 11:48 PM

Зимнина 

  Poetry » Phylosophy
635 0 1

Зимнина

 

Запретнахме ръкави  със жена ми

и ние да направим "зимнина",

да създадем запаси не големи,

да имаме през зимата храна.

 

Садихме и копахме зеленчуци.

Треперихме  през лятото  за тях.

Обвързвахме ги  със колнуци.

Аз цяло лято с грижите не спрях.

 

Днес дворът ни е пълен със домати.

И краставици в дъното растат.

И сочни дини Господ ни изпрати.

Асмите трябва да се оберат.

 

От плод и ябълките  натежаха.

Подпирам ги, от зло да ги спася.

А тиквите ни  така наедряха,

че аз за показ взех да ги глася!

 

Човек когато в двора си посява,

през есента ще може да бере...

Аз знам - без нищо нещо не се дава...

Туй трябва всеки  да го разбере!

© Христо Славов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??