26 янв. 2011 г., 12:50
Дълбоко времето. Библейско.
Пълзим по дъното.
Всемирът,
светът на бял екран е днеска.
Очите ти го прожектират.
Виж облачето, дъх издишан,
се разтопява над къщята.
Човекът някъде отишъл,
а тук останала душата.
Тя не се вижда, но се чувства.
Как се приготвя да си ходи.
И мисълта ти ще се спусне ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация