Зимно кино
Дълбоко времето. Библейско.
Пълзим по дъното.
Всемирът,
светът на бял екран е днеска.
Очите ти го прожектират.
Виж облачето, дъх издишан,
се разтопява над къщята.
Човекът някъде отишъл,
а тук останала душата.
Тя не се вижда, но се чувства.
Как се приготвя да си ходи.
И мисълта ти ще се спусне
донякъде да я проводи.
Но ще се върне. Бяла, вяла.
Да си догледа, безучастна,
как неусетно посивява
екранът.
Докато угасне.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Райчо Русев Все права защищены
