22 мар. 2009 г., 22:02

Златен пръстен

1.6K 0 22

Превърнаха се всички обещания

в парчета от разбито огледало.

За кой ли път осъмнах без желание

за срещата със новото начало.

 

Обух с досада старото доверие,

измачканата вяра сложих в джоба,

в ръцете - стрък любовно суеверие,

а на врата - табелата "Готова!".

 

Две крачки ме делят от съвършения

и щом едната някак си измина,

ме спъва полусляпо откровение

и връща ме назад с една година.

 

Все там се връщам с изгрева на слънцето

(поредният на името ти кръстен) .

Денят, обвил сърцето ми разпръснато,

изписан върху златния ми пръстен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васка Мадарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...