22.03.2009 г., 22:02

Златен пръстен

1.6K 0 22

Превърнаха се всички обещания

в парчета от разбито огледало.

За кой ли път осъмнах без желание

за срещата със новото начало.

 

Обух с досада старото доверие,

измачканата вяра сложих в джоба,

в ръцете - стрък любовно суеверие,

а на врата - табелата "Готова!".

 

Две крачки ме делят от съвършения

и щом едната някак си измина,

ме спъва полусляпо откровение

и връща ме назад с една година.

 

Все там се връщам с изгрева на слънцето

(поредният на името ти кръстен) .

Денят, обвил сърцето ми разпръснато,

изписан върху златния ми пръстен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васка Мадарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...