Mar 22, 2009, 10:02 PM

Златен пръстен 

  Poetry » Love
1445 0 22

Превърнаха се всички обещания

в парчета от разбито огледало.

За кой ли път осъмнах без желание

за срещата със новото начало.

 

Обух с досада старото доверие,

измачканата вяра сложих в джоба,

в ръцете - стрък любовно суеверие,

а на врата - табелата "Готова!".

 

Две крачки ме делят от съвършения

и щом едната някак си измина,

ме спъва полусляпо откровение

и връща ме назад с една година.

 

Все там се връщам с изгрева на слънцето

(поредният на името ти кръстен) .

Денят, обвил сърцето ми разпръснато,

изписан върху златния ми пръстен.

© Васка Мадарова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??