Mar 22, 2009, 10:02 PM

Златен пръстен

  Poetry » Love
1.6K 0 22

Превърнаха се всички обещания

в парчета от разбито огледало.

За кой ли път осъмнах без желание

за срещата със новото начало.

 

Обух с досада старото доверие,

измачканата вяра сложих в джоба,

в ръцете - стрък любовно суеверие,

а на врата - табелата "Готова!".

 

Две крачки ме делят от съвършения

и щом едната някак си измина,

ме спъва полусляпо откровение

и връща ме назад с една година.

 

Все там се връщам с изгрева на слънцето

(поредният на името ти кръстен) .

Денят, обвил сърцето ми разпръснато,

изписан върху златния ми пръстен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васка Мадарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...