31 янв. 2014 г., 10:01

Зловещо

799 0 8

Нощ, звезди, луна, пътека тиха,
влюбена прегръдка, нежност, смях.
Устни тръпнещи, любов изпита,
смачкани треви, целувки, грях.

Стон сподавен, парещи копнежи,
споделена страст, въздишка, тишина.
Минало, сегашно, бъдеще, надежди,
унес, приглушена топлина...

... Стъпки, пукот, блясък от стомана,
вик, молба, сълзи и страх.
Роза кръв, студена рана,
стъпки, бягство, тишина.

Писъци, линейка, бели дрехи,
сълзù, задръстване, борба.
Час, агония, очи склопени,
празна стая, морга, тъмнина.

Черни дрехи, плач, прокоба,
гроб студен, цветя, несвяст.
Стрък надежда в страдаща утроба.
Смърт. Убиецът на свобода...

 

 

Без претенции.

Просто опит за нещо

различно...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Биляна Битолска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ха, някой е надничал ва архивите
    Благодаря, Деница, че си открила за себе си този мой малък екперимент
  • Уникално!!! Поздравления!
  • Настръхнаха ми косите!Браво!
  • Много ви благодаря за милите отзиви!
    Радвам се, че малкият ми експеримент ви е докоснал, защото не знаех как ще се приеме
    Поздрави на всички!
  • Сполучливо, интересно и много тъжно!Поздрави, Биляна!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...