След толкова мисли в главата
След толкова порив в душата
След толко пътеки в живота
По коя да вървя с охота
Толкова дълги и толкова къси
Изглеждат ни дните...
Щом всичко се свъси
След бури и слънце
След смях и сълзи
Знаеш ли кой си и как се върви
Да мразиме знаем - а как се обича
В думи красиви любовта се облича
Да хокаме знаем - а дума добра...
Да отвориме с нежност врата...
Да се присмеем знаем - а да се усмихваме...
Забравихме и там в ъгъла притихваме
След толкова мисли разбъркани
Живот си живеем и всички объркани
© Любомир Деничин Все права защищены