24.04.2010 г., 11:25

Знаем ли

992 0 21

След толкова мисли в главата

След толкова порив в душата

След толко пътеки в живота

По коя да вървя с охота

Толкова дълги и толкова къси

Изглеждат ни дните...

Щом всичко се свъси

След бури и слънце

След смях и сълзи

Знаеш ли кой си и как се върви

Да мразиме знаем - а как се обича

В думи красиви любовта се облича

Да хокаме знаем - а дума добра...

Да отвориме с нежност врата...

Да се присмеем знаем - а да се усмихваме...

Забравихме и там в ъгъла притихваме

След толкова мисли разбъркани

Живот си живеем  и всички объркани

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Деничин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Доброто ще спаси света,а то блика от стиха ти!Бъди!
  • Здравей Петя.Благодаря ,знаеш ли отговора на всички въпроси е един. Любовта към всички и всичко...Прегръдки и усмивки и не забравяй топлинка в душата!!!
  • Много ми хареса, Любо!
    А тия твои въпроси...ако намериш отговор поне на един, свиркай!
  • Валка благодаря,ама как на Борко да не вярвям...юргана не може да стопли душата,за това отново пращам топлина....!!!
  • Не вярвай на Самокова, не всички ползват юргани!
    На мен ми стигат усмихнатите и лъчезарни приятели, па макар и виртуални.
    Поздрав за хубавата поезия!Харесва ми и ще те чета с удоволствие!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...