24.04.2010 г., 11:25

Знаем ли

989 0 21

След толкова мисли в главата

След толкова порив в душата

След толко пътеки в живота

По коя да вървя с охота

Толкова дълги и толкова къси

Изглеждат ни дните...

Щом всичко се свъси

След бури и слънце

След смях и сълзи

Знаеш ли кой си и как се върви

Да мразиме знаем - а как се обича

В думи красиви любовта се облича

Да хокаме знаем - а дума добра...

Да отвориме с нежност врата...

Да се присмеем знаем - а да се усмихваме...

Забравихме и там в ъгъла притихваме

След толкова мисли разбъркани

Живот си живеем  и всички объркани

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Деничин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Доброто ще спаси света,а то блика от стиха ти!Бъди!
  • Здравей Петя.Благодаря ,знаеш ли отговора на всички въпроси е един. Любовта към всички и всичко...Прегръдки и усмивки и не забравяй топлинка в душата!!!
  • Много ми хареса, Любо!
    А тия твои въпроси...ако намериш отговор поне на един, свиркай!
  • Валка благодаря,ама как на Борко да не вярвям...юргана не може да стопли душата,за това отново пращам топлина....!!!
  • Не вярвай на Самокова, не всички ползват юргани!
    На мен ми стигат усмихнатите и лъчезарни приятели, па макар и виртуални.
    Поздрав за хубавата поезия!Харесва ми и ще те чета с удоволствие!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...