longin (Любомир Деничин) longin (Любомир Деничин)
1 227
24 abr 2010, 11:25

Знаем ли

  Poesía
991 0 21

След толкова мисли в главата

След толкова порив в душата

След толко пътеки в живота

По коя да вървя с охота

Толкова дълги и толкова къси

Изглеждат ни дните...

Щом всичко се свъси

След бури и слънце

След смях и сълзи

Знаеш ли кой си и как се върви

Да мразиме знаем - а как се обича

В думи красиви любовта се облича

Да хокаме знаем - а дума добра...

Да отвориме с нежност врата...

Да се присмеем знаем - а да се усмихваме...

Забравихме и там в ъгъла притихваме

След толкова мисли разбъркани

Живот си живеем  и всички объркани

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • rnedeva@mail.bg (Ралица Недева Недева)
    rnedeva@mail.bg (Ралица Недева Недева)
    Доброто ще спаси света,а то блика от стиха ти!Бъди!
  • longin (Любомир Деничин)
    longin (Любомир Деничин)
    Здравей Петя.Благодаря ,знаеш ли отговора на всички въпроси е един. Любовта към всички и всичко...Прегръдки и усмивки и не забравяй топлинка в душата!!!
  • bojilova1 (Петя Божилова)
    bojilova1 (Петя Божилова)
    Много ми хареса, Любо!
    А тия твои въпроси...ако намериш отговор поне на един, свиркай!
  • longin (Любомир Деничин)
    longin (Любомир Деничин)
    Валка благодаря,ама как на Борко да не вярвям...юргана не може да стопли душата,за това отново пращам топлина....!!!
  • smile1 (Валка)
    smile1 (Валка)
    Не вярвай на Самокова, не всички ползват юргани!
    На мен ми стигат усмихнатите и лъчезарни приятели, па макар и виртуални.
    Поздрав за хубавата поезия!Харесва ми и ще те чета с удоволствие!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0