11 сент. 2025 г., 18:24

Знаеш ли

227 1 0
Знаеш ли

 

Знаеш ли душата как крещи?

Знаеш ли колко много я боли!

Сигурно не знаеш? Но нали

утре тебе ще те заболи?!

 

Нощите за мене са безкрай!

Те са Ад! А исках да са Рай!

Но дори и Адът е красив,

щом съм с теб, ще бъда аз щастлив!

 

Но животът е безкраен път!

Често си на труден кръстопът!

Сам, забравен, само със мечта

някога до теб да бъде тя!

 

После вятърът ще отнесе

воплите на твоето сърце

някъде далеч във тишината!

Там, където чака те съдбата!

 

И тогава спри и замълчи!

Времето безжалостно лети!

Само пепел, жар не догоряла!

И една душа осиротяла!

 

11.09.2025 г.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...