11.09.2025 г., 18:24

Знаеш ли

226 1 0
Знаеш ли

 

Знаеш ли душата как крещи?

Знаеш ли колко много я боли!

Сигурно не знаеш? Но нали

утре тебе ще те заболи?!

 

Нощите за мене са безкрай!

Те са Ад! А исках да са Рай!

Но дори и Адът е красив,

щом съм с теб, ще бъда аз щастлив!

 

Но животът е безкраен път!

Често си на труден кръстопът!

Сам, забравен, само със мечта

някога до теб да бъде тя!

 

После вятърът ще отнесе

воплите на твоето сърце

някъде далеч във тишината!

Там, където чака те съдбата!

 

И тогава спри и замълчи!

Времето безжалостно лети!

Само пепел, жар не догоряла!

И една душа осиротяла!

 

11.09.2025 г.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...