Знаеш ли
Знаеш ли
Знаеш ли душата как крещи?
Знаеш ли колко много я боли!
Сигурно не знаеш? Но нали
утре тебе ще те заболи?!
Нощите за мене са безкрай!
Те са Ад! А исках да са Рай!
Но дори и Адът е красив,
щом съм с теб, ще бъда аз щастлив!
Но животът е безкраен път!
Често си на труден кръстопът!
Сам, забравен, само със мечта
някога до теб да бъде тя!
После вятърът ще отнесе
воплите на твоето сърце
някъде далеч във тишината!
Там, където чака те съдбата!
И тогава спри и замълчи!
Времето безжалостно лети!
Само пепел, жар не догоряла!
И една душа осиротяла!
11.09.2025 г.
© Георги Иванов All rights reserved.