Знахар
Знахар
След всички тревоги и притеснения,
които ми причиняваха световъртежи и припадъци,
реших да живея в уединение,
и да се третирам с растения,
отвъд пределите на градските отпадъци.
Не знам...
Може би съм селянин дивак, расъл в гората.
Със старомодни виждания за нещата,
от зората на двадесети век.
А на арт члена ми, до ценностната ми система,
не са присъщи правилата и вонята,
които носи със себе си всеки втори човек.
На мен по скоро ми приляга лежерно да не се товаря
и да си пазя нервите от комплексите на другите.
Понеже мен спокойствието ме ободрява,
а злонамерените хора разбраха за вуду куклите.
Сякаш всички от болест и завист са еднакво сиви
и на талази плъзват хиляди зарази.
За това сред тълпата от прокажени
се разхождам с кокили - три метра над причините.
А що се отнася до моя аватар -
той не е даденост, а отговорност.
И има собствен чар,
с тропически акцент на знахар,
обгърнат от мистерия, и цялата си сложност.
Но кому е нужно нещо непозната и чуждо?
Всеки иска да разбира може ли да го използва
и ако да - как може да го експлоатира.
А аз съм нищо и никаква вибрация,
с цялата си грация,
в търсене на правилния тон, в който да вибрирам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Попов Все права защищены
Вярно, човек намира нещата тогава когато наистина има нужда от тях.
