Знахар

12.02.2015 г., 18:11 ч.

Поезия » Философска

555 0 2

Знахар

След всички тревоги и притеснения,

които ми причиняваха световъртежи и припадъци,

реших да живея в уединение,

и да се третирам с растения,

отвъд пределите на градските отпадъци.

Не знам...

Може би съм селянин дивак, расъл в гората.

Със старомодни виждания за нещата,

от зората на двадесети век.

А на арт члена ми, до ценностната ми система,

не са присъщи правилата и вонята,

които носи със себе си всеки втори човек.

На мен по скоро ми приляга лежерно да не се товаря

и да си пазя нервите от комплексите на другите.

Понеже мен спокойствието ме ободрява,

а злонамерените хора разбраха за вуду куклите.

Сякаш всички от болест и завист са еднакво сиви

и на талази плъзват хиляди зарази.

За това сред тълпата от прокажени

се разхождам с кокили - три метра над причините.

А що се отнася до моя аватар -

той не е даденост, а отговорност.

И има собствен чар,

с тропически акцент на знахар,

обгърнат от мистерия, и цялата си сложност.

Но кому е нужно нещо непозната и чуждо?

Всеки иска да разбира може ли да го използва

и ако да - как може да го експлоатира.

А аз съм нищо и никаква вибрация,

с цялата си грация,

в търсене на правилния тон, в който да вибрирам.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.