Изпод преспицата снежна,
виж – една главица нежна
с тъничко вратле зелено
се подава засрамено.
Вятърко я с лъх поклаща,
Слънчо поздрав ù изпраща...
Всеки с радост я поглежда,
че в душата му надежда
таз главица е посяла.
Посред зима снежнобяла,
като знак на пролетта
първа цъфнала е тя!
© Борко Бърборко Все права защищены