Знак: Не пипай!

Детето в мен с най-чистите очи,
към този свят до костите разложен,
поглежда и все повече мълчи.
Това да е домът му? Не! Не може!

Жената в мене (знам ли докога)
към любовта върви по стръмен сипей.
В коприва, в тръни скрила е дъга,
високоволтова и знак: Не пипай!

Поетът в мен, след всеки изживян
насила ден възкръсва само нощем,
планетата му се побира в длан
с лисица, принц, любов и нещо още...