Знак: Не пипай!
Детето в мен с най-чистите очи,
към този свят до костите разложен,
поглежда и все повече мълчи.
Това да е домът му? Не! Не може!
Жената в мене (знам ли докога)
към любовта върви по стръмен сипей.
В коприва, в тръни скрила е дъга,
високоволтова и знак: Не пипай!
Поетът в мен, след всеки изживян
насила ден възкръсва само нощем,
планетата му се побира в длан
с лисица, принц, любов и нещо още...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
