27 сент. 2016 г., 16:37  

Знам

396 0 2

Вечер в тъмнината...

В откровението на нощта.

Задавам си въпроса...

Дали съм защитил, запазил

любовта!?

Дали отдал съм допустимото!

Което иска тя.

 

А може би съм се предал на мъката?

На нея тъмната и зла...

Или просто вече свиквам  с болката

която ми отнема радоста!

 

Тъмно е в душата...

Тъмно е и в мен?

Къде изчезна светлината?

Не знам ...Но съм убеден че утре

ще я има.

Както днес я има на света...

Както слънцето, земята любовта.

Така е, тя е моето достойнство...

Защото боря се за любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Този стих малко закъсня с публикацията затова се извинявам за забавянето му!Благодаря на всички прочели този стих.До нови!!!
  • Епа защо се бави ме!Дано да не е на лична основа!!!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...