27 сент. 2016 г., 16:37  

Знам

395 0 2

Вечер в тъмнината...

В откровението на нощта.

Задавам си въпроса...

Дали съм защитил, запазил

любовта!?

Дали отдал съм допустимото!

Което иска тя.

 

А може би съм се предал на мъката?

На нея тъмната и зла...

Или просто вече свиквам  с болката

която ми отнема радоста!

 

Тъмно е в душата...

Тъмно е и в мен?

Къде изчезна светлината?

Не знам ...Но съм убеден че утре

ще я има.

Както днес я има на света...

Както слънцето, земята любовта.

Така е, тя е моето достойнство...

Защото боря се за любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Този стих малко закъсня с публикацията затова се извинявам за забавянето му!Благодаря на всички прочели този стих.До нови!!!
  • Епа защо се бави ме!Дано да не е на лична основа!!!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...