27 sept 2016, 16:37  

Знам

  Poesía
392 0 2

Вечер в тъмнината...

В откровението на нощта.

Задавам си въпроса...

Дали съм защитил, запазил

любовта!?

Дали отдал съм допустимото!

Което иска тя.

 

А може би съм се предал на мъката?

На нея тъмната и зла...

Или просто вече свиквам  с болката

която ми отнема радоста!

 

Тъмно е в душата...

Тъмно е и в мен?

Къде изчезна светлината?

Не знам ...Но съм убеден че утре

ще я има.

Както днес я има на света...

Както слънцето, земята любовта.

Така е, тя е моето достойнство...

Защото боря се за любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Този стих малко закъсня с публикацията затова се извинявам за забавянето му!Благодаря на всички прочели този стих.До нови!!!
  • Епа защо се бави ме!Дано да не е на лична основа!!!

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...