Sep 27, 2016, 4:37 PM  

Знам 

  Poetry
229 0 2

Вечер в тъмнината...

В откровението на нощта.

Задавам си въпроса...

Дали съм защитил, запазил

любовта!?

Дали отдал съм допустимото!

Което иска тя.

 

А може би съм се предал на мъката?

На нея тъмната и зла...

Или просто вече свиквам  с болката

която ми отнема радоста!

 

Тъмно е в душата...

Тъмно е и в мен?

Къде изчезна светлината?

Не знам ...Но съм убеден че утре

ще я има.

Както днес я има на света...

Както слънцето, земята любовта.

Така е, тя е моето достойнство...

Защото боря се за любовта.

© Ангел All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Този стих малко закъсня с публикацията затова се извинявам за забавянето му!Благодаря на всички прочели този стих.До нови!!!
  • Епа защо се бави ме!Дано да не е на лична основа!!!
Random works
: ??:??